Пълен преглед на държавния дълг на всички европейски държави, за които има данни. Колкото по-голям е дългът, толкова по-малко пространство има една държава, когато криза или война изискват допълнителни пари, и толкова по-голям е рискът от по-високи лихви, увеличение на данъците или инфлация.
Парите често са първият признак, че нещо започва да се променя. Много преди рафтовете да опустеят, напрежението се вижда в дълга, лихвите и валутните курсове. Ако следите тези сигнали, имате време да се подготвите спокойно.
Държава с голям дълг и високи лихви разполага с по-малко пари, когато настъпи криза. Тогава идват съкращения на разходите, по-високи данъци или новоотпечатани пари – и вие го усещате в портфейла си.
При войни и големи кризи правителствата често са създавали допълнителни пари, за да покрият разходите си. Резултатът обикновено е била инфлация: спестяванията са губели стойност.
Когато една валута поевтинява бързо – като гривнята през 2014–2015 г. или рублата през 2022 г., – това говори за паника, бягство на капитали или санкции. Всичко, което идва от чужбина, като горива и лекарства, веднага поскъпва.
Ако инвеститорите изведнъж поискат много по-висока лихва от дадена държава, те се съмняват, че тя може да си плати дълговете. Така през 2010 г. в Гърция започна кризата в еврозоната.
При финансова криза банките могат временно да затворят или да ограничат тегленето на пари, както в Кипър през 2013 г. и в Гърция през 2015 г. Затова препоръчваме да държите пари в брой вкъщи.
На този сайт следим държавния дълг в Европа, собствения дълг на ЕС, долара и дълга на САЩ, рублата и гривнята, както и Bitcoin и среброто. Без прогнози, само сигнали.
Сигналите не са сигурност. Използвайте ги, за да подредите навреме основното: вода, храна, пари в брой и план. Не е финансов съвет. Прочетете също: какво прави войната с парите
Освен дълговете на държавите членки, Европейският съюз също заема пари. Европейската комисия прави това, като продава облигации на инвеститори – банки, пенсионни фондове и централни банки по целия свят. Парите, които ЕС отпуска като заеми на държави, се изплащат от тези държави; безвъзмездната част, главно фондът за възстановяване след COVID, се изплаща от бюджета на ЕС, т.е. в крайна сметка от държавите членки. Това не е дълг на Европейската централна банка.
В тези държави финансовите активи на държавата надвишават дълговете ѝ, главно благодарение на фондове, натрупани в добрите години. Затова брутният дълг не казва всичко.
Източник: Евростат, нетна финансова позиция на сектор „Държавно управление“, първо тримесечие на 2026 г. (предварителни данни). Лихтенщайн: МВФ. Монако: собствено изчисление въз основа на държавни данни, трудно съпоставимо. Всички останали европейски държави имат нетен дълг.
БВП е всичко, което една държава произвежда за година. Държавите от ЕС са се споразумели дългът да не надвишава 60% от БВП.
| Държава | Дълг | В евро | % от БВП | Промяна | Към | Източник |
|---|
Държавите от ЕС и Норвегия: Евростат, първо тримесечие на 2026 г., предварителни данни по определението на ЕС. Данните за следващото тримесечие се очаква да бъдат публикувани в края на октомври.
Други държави: най-новите официални данни от министерства, статистически служби или МВФ. Определенията и референтните дати се различават.
Промяната е в собствената валута на държавата спрямо посочената по-ранна референтна дата.
Обща информация, а не финансов съвет.